3 abr 2017, 20:47 2017-04-03T22:40:00+03:00

Мистичен ескиз

Poesía

677 9 11

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца
опитва възнак
вкуса на студена космическа пепел.
... Сега си тъй близо до звездния фон.
Той идва – безличен и светъл.
Облича душата в скафандров неон.
Въздига я бавно към Лета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина... към Лета - река на забравата.
Тъжно ..., но пресъздадено с деликатна чувственост. Моите почитания!

2017-04-05T11:25:38+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

"Полета на залеза . Миг тишина" Каква картина залеза с полет си отива и с него настъпва тишина.да Младен ти разбираш от тази тишина.Блажен е този който чува разговорите на тишината.Чудесен изказ. Браво..

2017-04-05T11:08:47+03:00
rumbic (Руми)

Точно тази мистичност, загадъчност и неизвестност в твоите стихове ме пренасят в свят, напълно различен от реалния и сякаш не искам да се завърна, искам да бъда свидетел на случващото се! Младене, приеми моят поздрав!

2017-04-05T00:03:26+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Браво! С Катя! Поздрави!

2017-04-04T21:04:30+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Полета на залеза.Миг Тишина."
Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!

2017-04-04T19:43:52+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0