3 апр. 2017 г., 20:47  

Мистичен ескиз 

  Поэзия
545 9 11

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца
опитва възнак
вкуса на студена космическа пепел.
... Сега си тъй близо до звездния фон.
Той идва – безличен и светъл.
Облича душата в скафандров неон.
Въздига я бавно към Лета...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ръцете на мрака посягат и грабват
    последния лъч светлина... към Лета - река на забравата.
    Тъжно ..., но пресъздадено с деликатна чувственост. Моите почитания!
  • "Полета на залеза . Миг тишина" Каква картина залеза с полет си отива и с него настъпва тишина.да Младен ти разбираш от тази тишина.Блажен е този който чува разговорите на тишината.Чудесен изказ. Браво..
  • Точно тази мистичност, загадъчност и неизвестност в твоите стихове ме пренасят в свят, напълно различен от реалния и сякаш не искам да се завърна, искам да бъда свидетел на случващото се! Младене, приеми моят поздрав!
  • Браво! С Катя! Поздрави!
  • "Полета на залеза.Миг Тишина."
    Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Прекрасна философска творба! Браво, Младене!
  • Перфектно! Опитах се да си го представя като бегла скица, но не успях - притежава достойнствата на напълно завършена и съвършена творба! Благодаря ти, Младене, че ни правиш съпричастни!
  • Браво,Мисана!И накрая все край Лета ,ще дочакаме залеза и лодката на Харон...🔕
  • Прекрасно е.. Поздрав!
  • Впечатляващ ескиз... Благодаря за поезията!
  • Много фино..., - Поезията винаги е била нещо много сложно, фино, директно докосване...!!!
    "...Сега си тъй близо до звездния фон.
    Той идва безличен и светъл..."
Предложения
: ??:??