3 апр. 2017 г., 20:47 2017-04-03T22:40:00+03:00

Мистичен ескиз

Поэзия

681 9 11

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца
опитва възнак
вкуса на студена космическа пепел.
... Сега си тъй близо до звездния фон.
Той идва – безличен и светъл.
Облича душата в скафандров неон.
Въздига я бавно към Лета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина... към Лета - река на забравата.
Тъжно ..., но пресъздадено с деликатна чувственост. Моите почитания!

2017-04-05T11:25:38+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

"Полета на залеза . Миг тишина" Каква картина залеза с полет си отива и с него настъпва тишина.да Младен ти разбираш от тази тишина.Блажен е този който чува разговорите на тишината.Чудесен изказ. Браво..

2017-04-05T11:08:47+03:00
rumbic (Руми)

Точно тази мистичност, загадъчност и неизвестност в твоите стихове ме пренасят в свят, напълно различен от реалния и сякаш не искам да се завърна, искам да бъда свидетел на случващото се! Младене, приеми моят поздрав!

2017-04-05T00:03:26+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Браво! С Катя! Поздрави!

2017-04-04T21:04:30+03:00
Izumrudkata (Катя)

"Полета на залеза.Миг Тишина."
Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!

2017-04-04T19:43:52+03:00