Мистичен ескиз
Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца
опитва възнак
вкуса на студена космическа пепел.
... Сега си тъй близо до звездния фон.
Той идва – безличен и светъл.
Облича душата в скафандров неон.
Въздига я бавно към Лета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены