13 ago 2014, 23:03

Мистър Койот

  Poesía
746 0 10

Мистър Койот

в своя живот

беше имал пълчища красиви койотки.

Малки, големи,

или пък с проблеми -

върволица от пищни, космати кокотки.

 

Но веднъж за беда

се срещна с една -

уж наглед беше толкова тиха и кротка,

уж ранена и мила,

уж й трябва закрила,

пък край него осуква се с гладна походка.

 

Но дали кани-бал,

щом те кани на бал,

ще дели с теб партньорски желаната мръвка?

И мистър Койот

даде задния ход,

проумял - с тази си бройка е сбъркал.

Но уви - не успя

и погна го тя

през върхари, гори, през пенливи потоци -

тича мистър Койот

и за своя живот

й заплаща със рани и сини отоци.

 

И ето го днес -

страдащ от стрес,

в зоопарка живее зад яка решетка

и дочуе ли вой

свива се той

в най-тъмния ъгъл на своята клетка.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Алегоричен стих, сътворен много талантливо и съдържащ
    важно послание за мъжете! Да, така е, рано или късно някоя умна
    жена им "разказва играта" ... Победен и смирен, домашния затвор покорно обитава лирическия герой, с хитрост опитомен, в клетка настанен, вече не е това, което е бил, но така му се пада...
    Оригинална идея и отлична реализация! Бих гласувала с оценка седем... БРАВО!
  • благодаря ви!
  • Даааммм...
    Уж смешно, а ме натъжи...
    Прекрачваме финала винаги в клетка... независимо каква.. и защо...
    Ех, Радост!!!
    Дечко такъв, сладурски!!!
  • Свежарско и поучително!
  • Хехее

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...