13 авг. 2014 г., 23:03

Мистър Койот

743 0 10

Мистър Койот

в своя живот

беше имал пълчища красиви койотки.

Малки, големи,

или пък с проблеми -

върволица от пищни, космати кокотки.

 

Но веднъж за беда

се срещна с една -

уж наглед беше толкова тиха и кротка,

уж ранена и мила,

уж й трябва закрила,

пък край него осуква се с гладна походка.

 

Но дали кани-бал,

щом те кани на бал,

ще дели с теб партньорски желаната мръвка?

И мистър Койот

даде задния ход,

проумял - с тази си бройка е сбъркал.

Но уви - не успя

и погна го тя

през върхари, гори, през пенливи потоци -

тича мистър Койот

и за своя живот

й заплаща със рани и сини отоци.

 

И ето го днес -

страдащ от стрес,

в зоопарка живее зад яка решетка

и дочуе ли вой

свива се той

в най-тъмния ъгъл на своята клетка.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алегоричен стих, сътворен много талантливо и съдържащ
    важно послание за мъжете! Да, така е, рано или късно някоя умна
    жена им "разказва играта" ... Победен и смирен, домашния затвор покорно обитава лирическия герой, с хитрост опитомен, в клетка настанен, вече не е това, което е бил, но така му се пада...
    Оригинална идея и отлична реализация! Бих гласувала с оценка седем... БРАВО!
  • благодаря ви!
  • Даааммм...
    Уж смешно, а ме натъжи...
    Прекрачваме финала винаги в клетка... независимо каква.. и защо...
    Ех, Радост!!!
    Дечко такъв, сладурски!!!
  • Свежарско и поучително!
  • Хехее

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...