13 авг. 2014 г., 23:03

Мистър Койот

748 0 10

Мистър Койот

в своя живот

беше имал пълчища красиви койотки.

Малки, големи,

или пък с проблеми -

върволица от пищни, космати кокотки.

 

Но веднъж за беда

се срещна с една -

уж наглед беше толкова тиха и кротка,

уж ранена и мила,

уж й трябва закрила,

пък край него осуква се с гладна походка.

 

Но дали кани-бал,

щом те кани на бал,

ще дели с теб партньорски желаната мръвка?

И мистър Койот

даде задния ход,

проумял - с тази си бройка е сбъркал.

Но уви - не успя

и погна го тя

през върхари, гори, през пенливи потоци -

тича мистър Койот

и за своя живот

й заплаща със рани и сини отоци.

 

И ето го днес -

страдащ от стрес,

в зоопарка живее зад яка решетка

и дочуе ли вой

свива се той

в най-тъмния ъгъл на своята клетка.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Алегоричен стих, сътворен много талантливо и съдържащ
    важно послание за мъжете! Да, така е, рано или късно някоя умна
    жена им "разказва играта" ... Победен и смирен, домашния затвор покорно обитава лирическия герой, с хитрост опитомен, в клетка настанен, вече не е това, което е бил, но така му се пада...
    Оригинална идея и отлична реализация! Бих гласувала с оценка седем... БРАВО!
  • благодаря ви!
  • Даааммм...
    Уж смешно, а ме натъжи...
    Прекрачваме финала винаги в клетка... независимо каква.. и защо...
    Ех, Радост!!!
    Дечко такъв, сладурски!!!
  • Свежарско и поучително!
  • Хехее

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...