13.08.2014 г., 23:03

Мистър Койот

742 0 10

Мистър Койот

в своя живот

беше имал пълчища красиви койотки.

Малки, големи,

или пък с проблеми -

върволица от пищни, космати кокотки.

 

Но веднъж за беда

се срещна с една -

уж наглед беше толкова тиха и кротка,

уж ранена и мила,

уж й трябва закрила,

пък край него осуква се с гладна походка.

 

Но дали кани-бал,

щом те кани на бал,

ще дели с теб партньорски желаната мръвка?

И мистър Койот

даде задния ход,

проумял - с тази си бройка е сбъркал.

Но уви - не успя

и погна го тя

през върхари, гори, през пенливи потоци -

тича мистър Койот

и за своя живот

й заплаща със рани и сини отоци.

 

И ето го днес -

страдащ от стрес,

в зоопарка живее зад яка решетка

и дочуе ли вой

свива се той

в най-тъмния ъгъл на своята клетка.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Алегоричен стих, сътворен много талантливо и съдържащ
    важно послание за мъжете! Да, така е, рано или късно някоя умна
    жена им "разказва играта" ... Победен и смирен, домашния затвор покорно обитава лирическия герой, с хитрост опитомен, в клетка настанен, вече не е това, което е бил, но така му се пада...
    Оригинална идея и отлична реализация! Бих гласувала с оценка седем... БРАВО!
  • благодаря ви!
  • Даааммм...
    Уж смешно, а ме натъжи...
    Прекрачваме финала винаги в клетка... независимо каква.. и защо...
    Ех, Радост!!!
    Дечко такъв, сладурски!!!
  • Свежарско и поучително!
  • Хехее

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...