Градът заспива.
Сивите павета олекват
от стъпките на хора
и в нощта
неоново звездите само светят
до бледата Луна.
В дърветата зашумолява вятър,
ухае на море и водорасли,
заспива палещият ситен пясък
сред плясък на вълни искрящи.
И става тихо,
спират в надпревара
колите да летят по пътя сив.
Очите уморено се затварят.
Но мисълта към теб лети..
© Генка Todos los derechos reservados