1 feb 2022, 7:35  

Мизерията

  Poesía » Civil
525 0 1

Хората мъчат се да оцелеят,

свързват двата края едвам,

вместо достойно да живеят -

от мизерията им ги е срам!

 

А има и други - по-щастливи,

те за тяхна сметка богатеят,

кожодери, вълци грабливи,

на техен гръб те живеят.

 

Съвестта ми ме мъчи -

чувам аз как страдат,

как бедният се гърчи

и така докато пада.

 

А "съвестите" блеят, спят,

на слепи, глухи се правят,

вместо бедния да защитят -

за мъката му те "забравят".

 

Нищо не ги трогва, вълнува,

освен собствения интерес,

затова бедният ще мизерува

в тая държава утре и днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...