1 feb 2022, 7:35  

Мизерията

  Poesía » Civil
532 0 1

Хората мъчат се да оцелеят,

свързват двата края едвам,

вместо достойно да живеят -

от мизерията им ги е срам!

 

А има и други - по-щастливи,

те за тяхна сметка богатеят,

кожодери, вълци грабливи,

на техен гръб те живеят.

 

Съвестта ми ме мъчи -

чувам аз как страдат,

как бедният се гърчи

и така докато пада.

 

А "съвестите" блеят, спят,

на слепи, глухи се правят,

вместо бедния да защитят -

за мъката му те "забравят".

 

Нищо не ги трогва, вълнува,

освен собствения интерес,

затова бедният ще мизерува

в тая държава утре и днес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...