1 февр. 2022 г., 07:35  

Мизерията

530 0 1

Хората мъчат се да оцелеят,

свързват двата края едвам,

вместо достойно да живеят -

от мизерията им ги е срам!

 

А има и други - по-щастливи,

те за тяхна сметка богатеят,

кожодери, вълци грабливи,

на техен гръб те живеят.

 

Съвестта ми ме мъчи -

чувам аз как страдат,

как бедният се гърчи

и така докато пада.

 

А "съвестите" блеят, спят,

на слепи, глухи се правят,

вместо бедния да защитят -

за мъката му те "забравят".

 

Нищо не ги трогва, вълнува,

освен собствения интерес,

затова бедният ще мизерува

в тая държава утре и днес!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...