Feb 1, 2022, 7:35 AM  

Мизерията

  Poetry » Civic
527 0 1

Хората мъчат се да оцелеят,

свързват двата края едвам,

вместо достойно да живеят -

от мизерията им ги е срам!

 

А има и други - по-щастливи,

те за тяхна сметка богатеят,

кожодери, вълци грабливи,

на техен гръб те живеят.

 

Съвестта ми ме мъчи -

чувам аз как страдат,

как бедният се гърчи

и така докато пада.

 

А "съвестите" блеят, спят,

на слепи, глухи се правят,

вместо бедния да защитят -

за мъката му те "забравят".

 

Нищо не ги трогва, вълнува,

освен собствения интерес,

затова бедният ще мизерува

в тая държава утре и днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...