5 ago 2020, 7:57

Младостта

  Poesía » Civil
699 0 0

 

Живеем с усмивка, млади сме още,

макар и животът да вплита в косите сребро.

Щом да рисуваме можем в сънища нощем,

а в деня да градим с любов и с добро.

 

И без причина, когато се смеем,

и мечтите танцуват в сърцата ни, лудо.

Млади, защото още умеем,

да бъдем в живота на някого чудо.

 

И сме щастливи от всичко навън,

което е топло, светло и радост ни носи.

Живеем наяве, мечтаем насън,

говорим, без излишни въпроси.

 

Ще бъдем на тъмно и тихи в безкрая,

когато си тръгнем от белия свят.

Докато сме живи, млади сме, зная,

нека споделяме, дори с непознат.

 

В живота не може да се мълчи,

дори старостта да ни носи умора.

Младостта е в сърцето и в тези очи,

които говорят с любимите хора.

 

Явор Перфанов©

04.08,2020 г.

Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...