23 dic 2010, 13:39

Младостта - дава и взема

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Косата черна – посребряла,
кожата бяла – потъмняла.
Усмивката свежа – умряла,
ръката нежна – огрубяла.
Погледът горещ – изстинал.

Младият човек си е заминал...

Добре дошъл, зрял човеко,
времето не прощава, нито егн-то.

Какво ти взе, какво ти даде,
младостта си тръгна и нов човек създаде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fitipalti (Евита)

Всичко което каза е така. Да, описала съм само черупката, но това е първият видим сигнал, че младостта си е тръгнала, помъдряването идващо с годините се забелязва малко по късно. Весели празници!

2010-12-23T16:28:50+02:00
MevJones (Мев Джоунс)

Времето не прощава - така е. Но един човек ( и слава Богу!) не е само коса,кожа, усмивка и нежна ръка- това е само черупка. Човекът а много, много повече. "Най-хубавото е невидимо за очите" - нали си чела Малкият принц на Екзюпери...
Ето, идват празници. Аз лично изхвърлям красивата, но ненужна опаковка на подаръците, и запазвам това, което е било скрито под лъскавия целофан.
Чака те дълъг път на помъдряване.
Весели празници!Отвори душата си за важните неща!

2010-12-23T15:40:53+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0