23 dic 2010, 13:39

Младостта - дава и взема

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Косата черна – посребряла,
кожата бяла – потъмняла.
Усмивката свежа – умряла,
ръката нежна – огрубяла.
Погледът горещ – изстинал.

Младият човек си е заминал...

Добре дошъл, зрял човеко,
времето не прощава, нито егн-то.

Какво ти взе, какво ти даде,
младостта си тръгна и нов човек създаде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fitipalti (Евита)

Всичко което каза е така. Да, описала съм само черупката, но това е първият видим сигнал, че младостта си е тръгнала, помъдряването идващо с годините се забелязва малко по късно. Весели празници!

2010-12-23T16:28:50+02:00
MevJones (Мев Джоунс)

Времето не прощава - така е. Но един човек ( и слава Богу!) не е само коса,кожа, усмивка и нежна ръка- това е само черупка. Човекът а много, много повече. "Най-хубавото е невидимо за очите" - нали си чела Малкият принц на Екзюпери...
Ето, идват празници. Аз лично изхвърлям красивата, но ненужна опаковка на подаръците, и запазвам това, което е било скрито под лъскавия целофан.
Чака те дълъг път на помъдряване.
Весели празници!Отвори душата си за важните неща!

2010-12-23T15:40:53+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0