Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18124
23 nov 2020, 14:24  

Mного далече от лесните 

  Poesía » Otra
382 8 9

Тежък характер,  зарити в пръстта,
до дъно – балканските корени.
Макар ,че не вземам назаем уста,
убива ме празно дърдорене.

 

Кой бил почесан – на грешно место̀
 и кой го побъркват сърбежите –
носят водата – от кладенци сто –
за нещо да ги забележите.


Само че камъкът мен ме роди
а тиквите –  ражда ги ниското.
Щом изтекат, всички мътни води –
и златната – пак ще разплискате.

 

'Щото така, или иначе знам –
 аз трънка съм – вечно бодливата.
Път през просо̀то , сама ще ви дам,
по който...Къде ли отивате?

 

С нокти в душата разравям лехи,
 и думи садя, сред гергините.
Вълк единак съм и нямам бълхи.
 Е, само посмейте да минете!

 

Грее душата – на бури подслон,
там няма дори да се вѐснете!
Там се родих – на планинския склон
и много далече от лесните.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма, Стойчо. Благодаря!
  • Труден характер, а?
    Пък аз не си падам по лесните!
    Тегли една черта:
    няма вето да ти слушам песните!😀
    Поздравления за написаното от теб, Надежда!
  • Благодаря, Юри! Сенсей, вратата е с резе, катинар и куче. Разсмя ме, Красе!
  • Целта на стаята е да я посещават. Колкото се може повече. Затова - лесната брава е за предпочитане.
    А нелесните ги наричат крепости. Опора и сигурност.
  • Помпон гергина си ти!... "высокое качество, без-цены, быстрая доставка"..е да те усмихна малко де, или маленкий кактус-далия..или далии, да-ли-и хмм
  • Целувчице, Марийче, Деа, благодаря ви!
  • "Вечно бодливата" - искрено ме разсмя!
  • Наденце, точно затова те обичам! Бъди все така " далеч от лесните", миличка! Браво!
  • Ан тъй! И само тъй😊
Propuestas
: ??:??