26 ene 2012, 11:01

Много искам нещо да ти подаря...

990 0 0

Много искам нещо да ти подаря ...


Снощи или призори - не знам,

видях, видях, видях...

Какво видях?  Дааа - то беше там,

истинско обаяние едно...

... или бе сънено въображение?!

Не знам!

Но бе лице във синьо огнено кълбо...

И някак странно...

Странно... гледаше във мен със свян

и  притеснение,

като влюбено в душата ми видение.

Ох... истина ли е това?

Душата ми обля се в топлина...

Сърцето ми потъна в нежна светлина...

И не знам защо така,

но ми се прииска нещо да му подаря.

Май и аз се притесних!

Но се стегнах...

Във ръце се взех... и накрая се реших...

... и във явлението вглъбен,

прошепнах в нещо като стих...

Добро утро, видение мое!

Искам изгрев да ти подаря.

Нека той да бъде удоволствието твое!

А аз?!

Аз пред него с умиление ще постоя.

Искам щастието ти тутакси да се яви,

както долетя и вдъхновението  мое.

Ох... много искам нещо да ти подаря...

Искам да ти подаря...

...?

...? Ами да...

Искам да ти подаря

букет от ранни слънчеви лъчи.

Дръж ги здраво и не се плаши!

Във ваза от сърдечни ритми ти ги постави.

Много искам още... желанията ти да преродя

и то във истини, реални – живи...  

Пък дори и през нощта, ако те са били,

във графата - недостигнати мечти,

прошепнати от палави игриви самодиви.

Искам още да ти подаря...

Искам да ти подаря...

... на утрото бодрото ухание.

Искам да ти подаря...

... и свежестта на утринния тих ветрец.

Искам да ти подаря...

... и за чувства нежни, нов порив и желание,

и песента на ранобудния пернат свирец.

Май не мога все още да реша,

но сигурното е едно,

искам нещо хубаво...  да ти подаря!

 

Rygit

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ригит Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...