26.01.2012 г., 11:01

Много искам нещо да ти подаря...

986 0 0

Много искам нещо да ти подаря ...


Снощи или призори - не знам,

видях, видях, видях...

Какво видях?  Дааа - то беше там,

истинско обаяние едно...

... или бе сънено въображение?!

Не знам!

Но бе лице във синьо огнено кълбо...

И някак странно...

Странно... гледаше във мен със свян

и  притеснение,

като влюбено в душата ми видение.

Ох... истина ли е това?

Душата ми обля се в топлина...

Сърцето ми потъна в нежна светлина...

И не знам защо така,

но ми се прииска нещо да му подаря.

Май и аз се притесних!

Но се стегнах...

Във ръце се взех... и накрая се реших...

... и във явлението вглъбен,

прошепнах в нещо като стих...

Добро утро, видение мое!

Искам изгрев да ти подаря.

Нека той да бъде удоволствието твое!

А аз?!

Аз пред него с умиление ще постоя.

Искам щастието ти тутакси да се яви,

както долетя и вдъхновението  мое.

Ох... много искам нещо да ти подаря...

Искам да ти подаря...

...?

...? Ами да...

Искам да ти подаря

букет от ранни слънчеви лъчи.

Дръж ги здраво и не се плаши!

Във ваза от сърдечни ритми ти ги постави.

Много искам още... желанията ти да преродя

и то във истини, реални – живи...  

Пък дори и през нощта, ако те са били,

във графата - недостигнати мечти,

прошепнати от палави игриви самодиви.

Искам още да ти подаря...

Искам да ти подаря...

... на утрото бодрото ухание.

Искам да ти подаря...

... и свежестта на утринния тих ветрец.

Искам да ти подаря...

... и за чувства нежни, нов порив и желание,

и песента на ранобудния пернат свирец.

Май не мога все още да реша,

но сигурното е едно,

искам нещо хубаво...  да ти подаря!

 

Rygit

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ригит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...