(на съпруга ми)
Отминават годините -
тежки биволски впрягове, част от обоза.
Само времето линии
издълбава в челата ни, с нокти от проза.
Как съм още в очите ти? -
пожеланото някога синьо ноктюрно.
(Всъщност, аз - упоритата,
всеки брак в състояние, с хъс, да катурна.)
Аз не знам равновесие,
по-добро от смеха ти, прегръщащ без думи,
и парфюма на нещото, ...