18 mar 2006, 13:48

Много ли искам?

  Poesía
1.2K 0 10
Не ми обещавай звездите,
нека си светят в нощта,
не ми обещавай луната,
нейният дом е небето.
Не искам хор от птиците
те нека си чуруликат по клоните.
Не ми обещавай морето,
което до болка обичам,
нека си плиска вълните.
Нека лъчите си греят,
нека и слънцето свети.
Обещай ми ,че скоро,тъй скоро
по залез до мен да останеш,
и с най-чудните стихове
ще галиш душата ми .
А по изгрев ще ме целунеш
с най-чистата си любов.
Кажи ми,много ли искам?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е романтично стихотворението ти! Поздравления!
  • Много е хубаво и нямам никакви забележки като 1-вия който е писал....супер е 6-ца от мене
  • Благодаря ви!И на теб Кети,пожелавам ти по изгрев някой,някъде да те целуне с най-чистата си любов!
  • харесва ми новият вариянт-звучи нежно и докосващо..
  • Неизчерпаема си, Жени, толкова вдъхновение и любов към поезията, не съм срещала.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...