Много ли искам?
Не ми обещавай звездите,
нека си светят в нощта,
не ми обещавай луната,
нейният дом е небето.
Не искам хор от птиците
те нека си чуруликат по клоните.
Не ми обещавай морето,
което до болка обичам,
нека си плиска вълните.
Нека лъчите си греят,
нека и слънцето свети.
Обещай ми ,че скоро,тъй скоро
по залез до мен да останеш,
и с най-чудните стихове
ще галиш душата ми .
А по изгрев ще ме целунеш
с най-чистата си любов.
Кажи ми,много ли искам?
нека си светят в нощта,
не ми обещавай луната,
нейният дом е небето.
Не искам хор от птиците
те нека си чуруликат по клоните.
Не ми обещавай морето,
което до болка обичам,
нека си плиска вълните.
Нека лъчите си греят,
нека и слънцето свети.
Обещай ми ,че скоро,тъй скоро
по залез до мен да останеш,
и с най-чудните стихове
ще галиш душата ми .
А по изгрев ще ме целунеш
с най-чистата си любов.
Кажи ми,много ли искам?
© Евгения Тодорова All rights reserved.
