23 dic 2024, 6:12

Много "себе си" има във тебе.

  Poesía » Otra
461 2 0

Всички мои прегради аз зная отново-

само с стих,само с дух,само с воля,

ще издигна по-здрави и от твоето слово-

вероятно,защото го мога.

И дори да си вярваш,

че пролуки ти правиш,

във душата ми цяла и свята,

знай,щом покана за ровене нямаш,

ще усетиш ти болка позната.

Ще се свиеш на топка,

като сгушена котка,

ще се взираш в звезди и планети,

и ще молиш небето за малко отсрочка,

щом неканена в мен те усетя.

Но,притихнеш ли в миг на смирено очакване,

проявиш ли ти чувства на нежност,

и във знак на израстване, отправиш послание,

за споделяне мисли за вечност,

то тогава очаквай,/дори/ с най-голяма изричност,

ще отворя вратите с желание,

после в ляво,две стъпала и предверие,

ще се слеем в споделено мълчание.

Разгневих те така е,не очаквам признание.

Много "себе си" има във тебе.

Някой ден:- Вероятно във минута мълчание,

ще поискаш /отново/ да бъдеш със мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...