23.12.2024 г., 6:12

Много "себе си" има във тебе.

470 2 0

Всички мои прегради аз зная отново-

само с стих,само с дух,само с воля,

ще издигна по-здрави и от твоето слово-

вероятно,защото го мога.

И дори да си вярваш,

че пролуки ти правиш,

във душата ми цяла и свята,

знай,щом покана за ровене нямаш,

ще усетиш ти болка позната.

Ще се свиеш на топка,

като сгушена котка,

ще се взираш в звезди и планети,

и ще молиш небето за малко отсрочка,

щом неканена в мен те усетя.

Но,притихнеш ли в миг на смирено очакване,

проявиш ли ти чувства на нежност,

и във знак на израстване, отправиш послание,

за споделяне мисли за вечност,

то тогава очаквай,/дори/ с най-голяма изричност,

ще отворя вратите с желание,

после в ляво,две стъпала и предверие,

ще се слеем в споделено мълчание.

Разгневих те така е,не очаквам признание.

Много "себе си" има във тебе.

Някой ден:- Вероятно във минута мълчание,

ще поискаш /отново/ да бъдеш със мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...