23.12.2024 г., 6:12

Много "себе си" има във тебе.

458 2 0

Всички мои прегради аз зная отново-

само с стих,само с дух,само с воля,

ще издигна по-здрави и от твоето слово-

вероятно,защото го мога.

И дори да си вярваш,

че пролуки ти правиш,

във душата ми цяла и свята,

знай,щом покана за ровене нямаш,

ще усетиш ти болка позната.

Ще се свиеш на топка,

като сгушена котка,

ще се взираш в звезди и планети,

и ще молиш небето за малко отсрочка,

щом неканена в мен те усетя.

Но,притихнеш ли в миг на смирено очакване,

проявиш ли ти чувства на нежност,

и във знак на израстване, отправиш послание,

за споделяне мисли за вечност,

то тогава очаквай,/дори/ с най-голяма изричност,

ще отворя вратите с желание,

после в ляво,две стъпала и предверие,

ще се слеем в споделено мълчание.

Разгневих те така е,не очаквам признание.

Много "себе си" има във тебе.

Някой ден:- Вероятно във минута мълчание,

ще поискаш /отново/ да бъдеш със мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...