Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.

Разресани са светлодумията на очи в очите
луната в клонче пролет, цветовихрено се свива...
Пълзят по звездоклетките й грейнали лъчите
и виждам как гръбнака си пространството извива.

В завивки лекокрили, земята не заспива
от ласки жадни - дъждоскока в нея се надига.
Напръстомерена до капкодлан живот излива
в небесноформения свят, а той до дъх ни стига.

Облъхвам с думи мислите си - непредвидените
и ... запокитвам в ъгъла ненужност - до мечти
В сърцето си по цветоглед с любов се търсиме,
в многофасетна образност - животът ни трепти...

(В натананикани сезони, сърце в сърцето ми тупти...)