21.03.2005 г., 11:54

Многофасетни образи

1.1K 0 0
Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.

Разресани са светлодумията на очи в очите
луната в клонче пролет, цветовихрено се свива...
Пълзят по звездоклетките й грейнали лъчите
и виждам как гръбнака си пространството извива.

В завивки лекокрили, земята не заспива
от ласки жадни - дъждоскока в нея се надига.
Напръстомерена до капкодлан живот излива
в небесноформения свят, а той до дъх ни стига.

Облъхвам с думи мислите си - непредвидените
и ... запокитвам в ъгъла ненужност - до мечти
В сърцето си по цветоглед с любов се търсиме,
в многофасетна образност - животът ни трепти...

(В натананикани сезони, сърце в сърцето ми тупти...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...