Многоточия...
Многоточия...
Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал..
... понякога, засмяното момче,
което в облаци мечтае и лети,
препъва се във камъни, поспре,
но все напред, уверено върви...
Отдавна не разбирам този свят,
а вятърните мелници са срутени,
и рицарското в мен се разпиля,
остана ми сърце, но малко счупено...
Героя ми пострада от агония,
от раните си в жажда, необлизани,
и стихове използва, вместо копия,
девойки все ще има, непронизани...
Отдавна спрял съм да те търся,
любовнице, наричам те Утопия,
не ме намирай, аз не бързам,
живея в постоянно многоточие...
Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
30.04.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Ви!
Всеки ден ще качвам, събра се вече за издание! Даже за няколко! -
...оставям ти многоточие и аз и чакам следващото стихотворение!
-
Поздравления за стиха, Дани!
-
Силен стих, Дани! "... живея в постоянно многоточие..."!!! Харесах!
-
Хубаво.
-
Браво,Данаил! След преживяното идва поетичната емоция...И в един жадуван ден: любовта, подобно гълъбица каца на дланите и остава в душата ти!😍
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
на бързея във точния момент,
прострелял лявото си слепоочие
в ръждиво-сив аранжимент.