Многоточия...
Многоточия...
Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал..
... понякога, засмяното момче,
което в облаци мечтае и лети,
препъва се във камъни, поспре,
но все напред, уверено върви...
Отдавна не разбирам този свят,
а вятърните мелници са срутени,
и рицарското в мен се разпиля,
остана ми сърце, но малко счупено...
Героя ми пострада от агония,
от раните си в жажда, необлизани,
и стихове използва, вместо копия,
девойки все ще има, непронизани...
Отдавна спрял съм да те търся,
любовнице, наричам те Утопия,
не ме намирай, аз не бързам,
живея в постоянно многоточие...
Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
30.04.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Всеки ден ще качвам, събра се вече за издание! Даже за няколко!
