diesto (Данаил Антонов)
1014 588
2.05.2017 г., 13:25 ч.

Многоточия... 

  Поезия » Друга
329 3 7

Многоточия...

 

Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал..

 

... понякога, засмяното момче,
което в облаци мечтае и лети,
препъва се във камъни, поспре,
но все напред, уверено върви...

 

Отдавна не разбирам този свят,
а вятърните мелници са срутени,
и рицарското в мен се разпиля,
остана ми сърце, но малко счупено...

 

Героя ми пострада от агония,
от раните си в жажда, необлизани,
и стихове използва, вместо копия,
девойки все ще има, непронизани...

 

Отдавна спрял съм да те търся,
любовнице, наричам те Утопия,
не ме намирай, аз не бързам,
живея в постоянно многоточие...

 

Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
30.04.2017

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Животът сам е многоточие,
    на бързея във точния момент,
    прострелял лявото си слепоочие
    в ръждиво-сив аранжимент.
  • Благодаря Ви! Всеки ден ще качвам, събра се вече за издание! Даже за няколко!
  • ...оставям ти многоточие и аз и чакам следващото стихотворение!
  • Поздравления за стиха, Дани!
  • Силен стих, Дани! "... живея в постоянно многоточие..."!!! Харесах!
  • Хубаво.
  • Браво,Данаил! След преживяното идва поетичната емоция...И в един жадуван ден: любовта, подобно гълъбица каца на дланите и остава в душата ти!😍
Предложения
: ??:??