11 mar 2022, 21:49  

Множеството самота 

  Poesía
316 11 6

Вретеното на залеза проскърцва

и нишката на мойрите изтича

през изтънели пръсти в хоризонта.

Притихват сенките със издължени шии -

жирафи на несбъднати надежди.

Небето свъсва медните си вежди.

...На изгрева повярвал, един последен лъч

намерил тайнствен дом остава...

И ражда се в очите тъмнина.

Защото всяка светлина

е призракът на самота.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
  • Не знам по-жестока светлина от самотата:аналог на обратната страна на луната...
    Неотразими сравнения!
    Поздравления, Младен!
  • Поздравления за таланта ти!!!
    Много ми хареса!
  • "Притихват сенките със издължени шии -
    жирафи на несбъднати желания.
    Небето свъсва медните си вежди."!👏
    Този оригинален метафоричен рисунък събуди искреното ми възхищение, Младене!👍 Браво!😍
  • Тъжно, но хубаво, Младен, тя самотата е най широко разпространена и винаги има мнозинство! Поздравявам те, за чудесния стих!
  • Самотата е като призрак, дебнещ в здрача...Поздравления, прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??