11 mar 2022, 21:49  

Множеството самота

  Poesía
526 11 6

Вретеното на залеза проскърцва

и нишката на мойрите изтича

през изтънели пръсти в хоризонта.

Притихват сенките със издължени шии -

жирафи на несбъднати надежди.

Небето свъсва медните си вежди.

...На изгрева повярвал, един последен лъч

намерил тайнствен дом остава...

И ражда се в очите тъмнина.

Защото всяка светлина

е призракът на самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
  • Не знам по-жестока светлина от самотата:аналог на обратната страна на луната...
    Неотразими сравнения!
    Поздравления, Младен!
  • Поздравления за таланта ти!!!
    Много ми хареса!
  • "Притихват сенките със издължени шии -
    жирафи на несбъднати желания.
    Небето свъсва медните си вежди."!👏
    Този оригинален метафоричен рисунък събуди искреното ми възхищение, Младене!👍 Браво!😍
  • Тъжно, но хубаво, Младен, тя самотата е най широко разпространена и винаги има мнозинство! Поздравявам те, за чудесния стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...