11 mar 2022, 21:49  

Множеството самота

  Poesía
527 11 6

Вретеното на залеза проскърцва

и нишката на мойрите изтича

през изтънели пръсти в хоризонта.

Притихват сенките със издължени шии -

жирафи на несбъднати надежди.

Небето свъсва медните си вежди.

...На изгрева повярвал, един последен лъч

намерил тайнствен дом остава...

И ражда се в очите тъмнина.

Защото всяка светлина

е призракът на самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
  • Не знам по-жестока светлина от самотата:аналог на обратната страна на луната...
    Неотразими сравнения!
    Поздравления, Младен!
  • Поздравления за таланта ти!!!
    Много ми хареса!
  • "Притихват сенките със издължени шии -
    жирафи на несбъднати желания.
    Небето свъсва медните си вежди."!👏
    Този оригинален метафоричен рисунък събуди искреното ми възхищение, Младене!👍 Браво!😍
  • Тъжно, но хубаво, Младен, тя самотата е най широко разпространена и винаги има мнозинство! Поздравявам те, за чудесния стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...