11.03.2022 г., 21:49 ч.  

Множеството самота 

  Поезия
301 11 6

Вретеното на залеза проскърцва

и нишката на мойрите изтича

през изтънели пръсти в хоризонта.

Притихват сенките със издължени шии -

жирафи на несбъднати надежди.

Небето свъсва медните си вежди.

...На изгрева повярвал, един последен лъч

намерил тайнствен дом остава...

И ражда се в очите тъмнина.

Защото всяка светлина

е призракът на самота.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно благодаря за прекрасните коментари, за високите оценки и за Любими!
  • Не знам по-жестока светлина от самотата:аналог на обратната страна на луната...
    Неотразими сравнения!
    Поздравления, Младен!
  • Поздравления за таланта ти!!!
    Много ми хареса!
  • "Притихват сенките със издължени шии -
    жирафи на несбъднати желания.
    Небето свъсва медните си вежди."!👏
    Този оригинален метафоричен рисунък събуди искреното ми възхищение, Младене!👍 Браво!😍
  • Тъжно, но хубаво, Младен, тя самотата е най широко разпространена и винаги има мнозинство! Поздравявам те, за чудесния стих!
  • Самотата е като призрак, дебнещ в здрача...Поздравления, прекрасен стих!
Предложения
: ??:??