Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече...
След теб Животът спря да бъде същият,
но начин да те задържа не знаех
и казах ти: „Върви, не се обръщай,
а аз все някак си ще се оправя“...
„Оправянето“ се оказа трудно –
по-трудно бе отколкото си мислех –
Животът ми превърна се в безумно ...