18.01.2022 г., 19:30

Модус вивенди

1.5K 0 1

Модус вивенди

 

Аз някога в Живота си те вписах

(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),

но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“

и някъде Безкраят те отвлече...

 

След теб Животът спря да бъде същият,

но начин да те задържа не знаех

и казах ти: „Върви, не се обръщай,

а аз все някак си ще се оправя“...

 

„Оправянето“ се оказа трудно –

по-трудно бе отколкото си мислех

Животът ми превърна се в безумно

догонване на разпиляни Истини!...

 

Понеже той внезапно се „разцепи“

и разпиля навред из Необята

и толкова изглеждаха нелепи

до хоризонта дните от Съдбата!...

 

След теб ще бъде тъжно като в радост,

която е ненужно закъсняла –  

не бих познал до край и тази Младост,

която тук оставяш на раздяла!...

 

След теб ще бъде пусто като Вечност

и нищо, по което да личи,

че в някаква полупрозрачна вечер

си ме целувала с премрежени очи...

 

... но ето: заживях без тебе,

а в улея на „старата река“

Животът продължи си – пъстър и суетен...

... И... нищо!...

– Можело е значи и така!...

 

18.01.2022.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...