12 sept 2023, 12:07

Мое малко сърце!

  Poesía » Otra
748 0 2

Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.

Ще се втурна на помощ с кураж във очите.

Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал

е лицето на образа скрит във сълзите.

Само ти не плачи. Не скърби  за морето.

Не тъжи за живота под стръмния хълм.

Обърни се назад. Ти си точно където

спря за миг да отдъхнеш пред изгрева жълт.

Не променяй нощта. Не разлюбвай в съня си

на снежинките лудият вятърен впряг.

Прегърни ме сега. Аз прегръщам те в пъти.

До съня и обратно. До тихия бряг.

Ще ти чуя дъжда. Ситни капки за сбогом

се разливат по залез на твойто лице.

Само ти не тъжи. Ще се втурна на помощ.

Викай силно. До смърт. Мое малко сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...