velikataniki
207 el resultado
“Храбростта ми въздиша. Не слага доспехите.
Взема обич, докосване, милост, очакване.
Тръгва гола. Защото посрещат по дрехите.
И изпращат по всичко, за което си плакал...“
Елена Денева ...
  288 
Да ме беше потърсил в тревата
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...
  203 
Дали доброто трябва да умре
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две? ...
  492 
Светът ли? Питаш ме… Сега е друг.
И дълги нощи прекосяват мрака.
Дочувам утрото – щурец без звук
се къпе в светлината на зората.
Притихнал вятър чака огорчен ...
  431 
Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
  346 
Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
  413 
През прозореца грее нощта
и небето танцува на пръсти.
По-добрата от мене жена
в тих молебен се кръсти.
Тя изчисти, постла небосвод. ...
  977  13  15 
Сърцето ми е бяло, като сняг.
Очите ти са пълни с умиление.
Нали не помниш оня тъжен смях
след който всеки път бе възкресение?
Нали не помниш моите очи, ...
  491 
След всичките пътеки на света,
дълбани улеи, разбити стълби,
дълбоки локви, търсени лета,
раними ветрове и грозни мълнии,
стърчи дърво, а няма равновесие ...
  1610  10 
Заповядай! Седни! Обич моя!
Скромност, знаеш, не ми е присъща.
Вече готвя. Съвсем по неволя.
Инак все съм си луда. И същата.
Посадих лавандула на двора. ...
  988  13 
Където се разделяше с' света
и храмът се прости с един обиден
не беше лято, а безброй лета
накацаха по цъфналите сливи.
И птиците с очите на евреи ...
  1044  13 
Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...
  962  16 
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
  955  11 
Аз чух живота в пъстрия ти ирис.
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква. ...
  817 
Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува. ...
  964  12 
„Обичам те” побира всички думи,
но нищо не заменя синевата.
Оскубах си крилете. Ти не чу ли,
когато ме освиркваше тълпата?
Площадът беше пълен с късогледи, ...
  892 
Не, днес не падат никакви небета.
И никакви надежди не възкръсват.
По бузите ми парят ветровете.
И стенат отпечатъци от пръсти.
Затръшват се неделите пред празник. ...
  1425  12 
Аз почуках. Заглъхна куршум.
Падна покрив на сламена къща.
Някой сбърка водата с парфюм
и поръси живота през пръсти.
А ръцете прегърнали мрак ...
  886  10 
Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...
  821 
Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...
  1001  14 
Облизвам устния с мекия ми връх,
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат ...
  856 
Направете си пир от душата ми тиха.
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете. ...
  989  14 
Сънувах мъж в усмивката на август.
Оглеждаше душата си в простора.
Сънувах го възможен до безкрайност.
Далече от света и всички хора.
За устните му няма да напиша. ...
  3726  27  31 
Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец. ...
  1134  17 
Застроиха земята, Василе.
Асфалтираха твойте мечти.
А февруари се дръпна безсилен
и се скри, по-виновен се скри.
Издълбаха небето, Василе, ...
  1452  13 
"Понякога съм трудна за намиране" Селвер
Тогава се изгубвам от очакване,
във ириса на мъртвото вълнение,
във релсите помилвани от влакове,
във някакво далечно измерение. ...
  1210  11 
Нали съм зима, няма да замръзна.
На теб съм ти приготвила палто.
Стеснено в ляво, топло и на възли.
Моряшки са, издържат, до живот.
Така, че не мисли... ще е студено. ...
  1709  12 
Ще се обидим.
После ще мълчим.
Ще се погледнем.
Никога виновни.
Ще се излъжем. ...
  913 
Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...
  1093  13 
Кастрирахме душите си. Насън
сега мечтаем само свободата.
Не взехме и не дадохме. Отвън
плячкосва и разграбва само вятърът.
Понесохме товара. Без ръце ...
  1115  20 
Двама с тебе мечтаем Париж
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе, ...
  1008  14 
Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола. ...
  1190  15 
Все някога земята ще се пръсне.
Началото на всичко има край.
Иисус повторно няма да възкръсне.
А Юда вече взе един медал.
И всеки ще затича към голгота ...
  1087  17 
Ало! Здрасти! Недей да затваряш.
Да, звъни ти безпаметно лудата.
Тази, дето ти все изоставяш
и заменяш внезапно за другата.
Ало! Как си? Пращиш ми в ухото. ...
  1340  14 
Две жени се напиха до смърт
и се скараха пак за мъжа си.
Тя едната е с черен кахър,
а пък другата не е с ума си.
Ще го режат. За всяка по малко. ...
  1514 
Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки ...
  1522  25 
Ти идваш по-спокоен от съня.
Така ми е приятно да се случваш,
че често лягам си и през деня
и чакам на любов да ме научиш.
Предричаш ми все хубави неща. ...
  1403  28 
Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели. ...
  1716  35 
Ако днес съм различна за теб,
то там нейде така е написано-
да разреждаш кафето със лед
да го пиеш без захар, замислено.
Да се чудиш защо е така ...
  2082  35 
Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика. ...
  2391  17 
Propuestas
: ??:??