Мое море
Морето, безбрежното, в своите прегръдки ме зове
и като топла пазва се разтваря в бреговете.
От дъното ме гледат закачливо като очички на дете
перлите - украса скъпа от тиарата на боговете.
Червените коралите невидимо пак се вълнуват,
пламенни, полюшвани от водораслови вълни,
водите морски на пяна се разбиват и бушуват...
От слънцето и рибите са с алени страни.
И сребърни, ефирни, нежни, като с шлейфове
танцуват, носят се из царството на бог Нептун,
с русалки приказно-красиви се смеят и лудуват
щастливи и пред него, и пред богът Посейдон.
Кръвта ми капка е - частица, от Черното море,
спокойно или бурно, но истинското, моето...
Ще се слея като сълза с моето море-сърце
тогава, когато пътят ми човешки в края е!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
