МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО
Припичам се на октомврийско слънце...
И като восък аз съм разтопен...
Мечтая си като кълнящо зрънце
да видя този хубав свят под мен.
Щастлив съм, че съм в циганското лято,
че слънцето е истинско за мен!
Душата ми сега цъфти богато
и чувствам се "Човекът устремен"...
О, слънцето сега не ме изгаря.
И лавата му не се сипе в мен...
Душата ми широко се отваря, ...