МОЕТО ЦИГАНСКО ЛЯТО

Припичам се на октомврийско слънце...

И като восък аз съм разтопен...

Мечтая си като кълнящо зрънце

да видя този хубав свят под мен.

Щастлив съм, че съм в циганското лято,

че слънцето е истинско за мен!

Душата ми сега цъфти богато

и чувствам се "Човекът устремен"...

О, слънцето сега  не ме изгаря.

И лавата му не се сипе в мен...

Душата ми широко се отваря,

на всяка красота ме прави фен...

Затуй аз обожавам есенето,

когато всичко покрай мен е плод!...

А напрежението ми е снето -

сега живея истински живот.