Моето име

8 oct 2014, 12:32

Poesía » De amor

366 0 1

Влязъл си под мойта кожа

и ме месиш като глина.

Не, в калъп не ще ме сложиш –

волна и неповторима.

Прекрояваш ме, умуваш,

как по мярка да ти пасна.

Невъзможно ми се струва –

аз така съм си прекрасна.

Разчертаваш ми мечтите.

Хоризонта ми ограждаш.

Проектираш ми очите.

Направляваш мойта жажда.

Може... но в съня ти, скъпи.

Не забравяй мойто име.

Никому не го отстъпвам:

„Волна и неповторима!”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.