Моето име
Влязъл си под мойта кожа
и ме месиш като глина.
Не, в калъп не ще ме сложиш –
волна и неповторима.
Прекрояваш ме, умуваш,
как по мярка да ти пасна.
Невъзможно ми се струва –
аз така съм си прекрасна.
Разчертаваш ми мечтите.
Хоризонта ми ограждаш.
Проектираш ми очите.
Направляваш мойта жажда.
Може... но в съня ти, скъпи.
Не забравяй мойто име.
Никому не го отстъпвам:
„Волна и неповторима!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
