Ей, хора, има ли сред вас някой,
който ме познава.
  Трудно е да разкриеш моята тайна  
  преди да ме изживееш.  
Дори да си чул за мен,
пак е трудно да ме опишеш.
Аз съм сам на таз земя,
не се виждам, дори нямам и снимка.
На името ми има
само една-единствена сричка.
Аз съм бездомен, ако искаш да ме откриеш, 
мястото ми е в безброй много сърца.
Аз съм един пожар,
една стихия в твоята душа.
Аз останах неразгаданата загадка
за много поколения.
Аз донесох нежността, отчаянието и невиността,
защото аз имам безброй много умения.
Аз всях доброто, страданието, греха и вината.
Аз сплетох ръцете на всички хора,
защото за мен те бяха
безсилните герои във войната.
Аз те научих какво е обичта,
в самотните нощи да плачеш и да ридаеш.
Аз ти донесох щастието
и те накарах от радост да литнеш и да мечтаеш.
Аз съм невъэможен и силен,
пред моята сила си безпомощен и нищожен,

превръщам всичко наопаки,
в един миг те правя горделив,
в един момент ставаш плах и срамежлив.
Аз съм като ветреца буен,
трудно е да ме укротиш.
Аз съм снежната виелица - коварен и студен,
огньове да запалиш,
пак няма да успееш да ме разтопиш.
За мен са писани много неща,
но с нищо не можеш да ме опишеш,
трябва само да ме изживееш,
защото само аз мога да те накарам 
да плачеш и да се смееш.
Знам, за мен би направил всичко -
би летял в небето,
би горял в огньове,
би се удавил в морето,
абсолютно на всичко си готов.
Знаеш, че спасението ти е в мен,
защото моето име е ЛЮБОВ!  

  Милан Милев
  24.10.2008