9.09.2009 г., 21:54

Моето име е Любов

658 0 2

Ей, хора, има ли сред вас някой,
който ме познава.
  Трудно е да разкриеш моята тайна  
  преди да ме изживееш.  
Дори да си чул за мен,
пак е трудно да ме опишеш.
Аз съм сам на таз земя,
не се виждам, дори нямам и снимка.
На името ми има
само една-единствена сричка.
Аз съм бездомен, ако искаш да ме откриеш, 
мястото ми е в безброй много сърца.
Аз съм един пожар,
една стихия в твоята душа.
Аз останах неразгаданата загадка
за много поколения.
Аз донесох нежността, отчаянието и невиността,
защото аз имам безброй много умения.
Аз всях доброто, страданието, греха и вината.
Аз сплетох ръцете на всички хора,
защото за мен те бяха
безсилните герои във войната.
Аз те научих какво е обичта,
в самотните нощи да плачеш и да ридаеш.
Аз ти донесох щастието
и те накарах от радост да литнеш и да мечтаеш.
Аз съм невъэможен и силен,
пред моята сила си безпомощен и нищожен,

превръщам всичко наопаки,
в един миг те правя горделив,
в един момент ставаш плах и срамежлив.
Аз съм като ветреца буен,
трудно е да ме укротиш.
Аз съм снежната виелица - коварен и студен,
огньове да запалиш,
пак няма да успееш да ме разтопиш.
За мен са писани много неща,
но с нищо не можеш да ме опишеш,
трябва само да ме изживееш,
защото само аз мога да те накарам 
да плачеш и да се смееш.
Знам, за мен би направил всичко -
би летял в небето,
би горял в огньове,
би се удавил в морето,
абсолютно на всичко си готов.
Знаеш, че спасението ти е в мен,
защото моето име е ЛЮБОВ!  


  Милан Милев
  24.10.2008


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...