Моето Куче
Моето Куче
Той беше пес брадат.
Всички го наричаха Сократ.
Пухкава козина роши.
Мозъкът му не е кокоши.
Малък е, но с бели, остри зъби.
Хапва си домати, зеле, гъби.
Лае Сократ по своята кака.
Мама пък след него вряка.
Нагризан чехъл той й донася
и в луд бяг из къщи се понася,
после си играе с топка
или по мебелите се катери като котка.
Бързо кучето се уморява,
под леглото се скатава.
Там, на тъмно, то заспива
или под юргана ми се свива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
