Моето Куче
Той беше пес брадат.
Всички го наричаха Сократ.
Пухкава козина роши.
Мозъкът му не е кокоши.
Малък е, но с бели, остри зъби.
Хапва си домати, зеле, гъби.
Лае Сократ по своята кака.
Мама пък след него вряка.
Нагризан чехъл той й донася
и в луд бяг из къщи се понася,
после си играе с топка
или по мебелите се катери като котка.
Бързо кучето се уморява,
под леглото се скатава.
Там, на тъмно, то заспива
или под юргана ми се свива.
© Аз All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
