Моето Куче
Той беше пес брадат.
Всички го наричаха Сократ.
Пухкава козина роши.
Мозъкът му не е кокоши.
Малък е, но с бели, остри зъби.
Хапва си домати, зеле, гъби.
Лае Сократ по своята кака.
Мама пък след него вряка.
Нагризан чехъл той й донася
и в луд бяг из къщи се понася,
после си играе с топка
или по мебелите се катери като котка.
Бързо кучето се уморява,
под леглото се скатава.
Там, на тъмно, то заспива
или под юргана ми се свива.
© Аз All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
