angel_voice (Пепп)
71 816
9 abr 2007, 15:05

Моето лице 

  Poesía
636 0 5
Поглед остър, пълен със сълзи,
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.


Нима теб накараха да плачеш
и сега мен - душата си - виниш,
задето позволих ти да се влачиш,
ала моля те днес да ми простиш?


Че не видяха страха в смелостта ти
и болката в непоколебимите очи.
Как обидите секваха дъха ти
и невидяни бранех твоите сълзи.

© Пепп Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??