Apr 9, 2007, 3:05 PM

Моето лице 

  Poetry
635 0 5
Поглед остър, пълен със сълзи,
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.


Нима теб накараха да плачеш
и сега мен - душата си - виниш,
задето позволих ти да се влачиш,
ала моля те днес да ми простиш?


Че не видяха страха в смелостта ти
и болката в непоколебимите очи.
Как обидите секваха дъха ти
и невидяни бранех твоите сълзи.

© Пепп All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??