Моето лице
Поглед остър, пълен със сълзи,
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.
Нима теб накараха да плачеш
и сега мен - душата си - виниш,
задето позволих ти да се влачиш,
ала моля те днес да ми простиш?
Че не видяха страха в смелостта ти
и болката в непоколебимите очи.
Как обидите секваха дъха ти
и невидяни бранех твоите сълзи.
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.
Нима теб накараха да плачеш
и сега мен - душата си - виниш,
задето позволих ти да се влачиш,
ала моля те днес да ми простиш?
Че не видяха страха в смелостта ти
и болката в непоколебимите очи.
Как обидите секваха дъха ти
и невидяни бранех твоите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепп Всички права запазени
