9.04.2007 г., 15:05 ч.

Моето лице 

  Поезия
637 0 5
Поглед остър, пълен със сълзи,
гледа ме отсреща с укор ням.
Това лице с най-силните черти,
белязано от страсти, болка, свян.


Нима теб накараха да плачеш
и сега мен - душата си - виниш,
задето позволих ти да се влачиш,
ала моля те днес да ми простиш?


Че не видяха страха в смелостта ти
и болката в непоколебимите очи.
Как обидите секваха дъха ти
и невидяни бранех твоите сълзи.

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??