Моето ново аз.

В кът свиден прибирам 

не вещи и скъпоценни камъни,

а само усмивки и сълзи,

на вехтите спомени.

Тук и там все прибирам

и тайно от вътре се проклинам,

защо пазя всичко онова,

което всеки ден носи ми тъга.

Бавно прекрачвам прага,

към новото ми “Аз”

харесва ми аз да съм опора, 

а не да търся, да оставам без глас.

Вече харесвам всичко, 

във всичко намирам красота,

дори и черната роза,

сутрин гали я роса.