Моето ново аз.
823
0
0
В кът свиден прибирам
не вещи и скъпоценни камъни,
а само усмивки и сълзи,
на вехтите спомени.
Тук и там все прибирам
и тайно от вътре се проклинам,
защо пазя всичко онова,
което всеки ден носи ми тъга.
Бавно прекрачвам прага,
към новото ми “Аз”
харесва ми аз да съм опора,
а не да търся, да оставам без глас.
Вече харесвам всичко,
във всичко намирам красота,
дори и черната роза,
сутрин гали я роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
