12 jul 2007, 18:18

Моето отмъщение

  Poesía
1.9K 1 1
 

Най-накрая получих прозрение,
сега е ред на мойто отмъщение.
Чуй ме сега за мъничко поне,
чуй какво ще получиш заради щастието, което ми отне.

С нокти ще издера твоята кожа,
отрова в питието ти ще сложа.
После в лявата ръка ще грабна ножа
и на безумни изтезания ще те подложа.

Ножът ще забия в твоето сърце,
така че то да умре!
Тъжна песен да запее...
и от него кръв да се лее....

Да си върна щастието, което ти ми отне,
нищо и никой няма да ме спре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...