Jul 12, 2007, 6:18 PM

Моето отмъщение

  Poetry
1.9K 1 1
 

Най-накрая получих прозрение,
сега е ред на мойто отмъщение.
Чуй ме сега за мъничко поне,
чуй какво ще получиш заради щастието, което ми отне.

С нокти ще издера твоята кожа,
отрова в питието ти ще сложа.
После в лявата ръка ще грабна ножа
и на безумни изтезания ще те подложа.

Ножът ще забия в твоето сърце,
така че то да умре!
Тъжна песен да запее...
и от него кръв да се лее....

Да си върна щастието, което ти ми отне,
нищо и никой няма да ме спре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...