19 jul 2009, 14:38

Моето приятелче

1.3K 0 4

Имам аз едно мече,
обагрено в различни цветове.
С големи, сладки кафяви очички,
които шарят из стаята като птички.
Зная, че винаги ще е до мен,
докато не настъпи последният ми ден!

Винаги усмихнато е то.
Има голямо сърце
и сладко розово носле.
Голямата му неугасваща усмивка
ме кара да се чувствам щастливка.

Колко много го обичам аз,
искам го при мен завчас!
Така искам да го прегърна
и никога на този свят да не се върна!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усещане на свобода и несвършващо щастие.
  • Мила Силви,Не се притеснявай.Това не е критика,не може и да бъде, защото самата ти си почти дете и като за теб никак не е лошо!Имаш чувство за ритъм и рима, а съответно и онази божествена искрица, която се нарича талант. От там се започва, а за да се научиш да се изразяваш по-добре,трябва и доста да почетеш-препоръчвам ти, като начало, класиците. Всички сме се учили от тях.Продължавай да пишеш и да се учиш. Нищо чудно след време да се гордеем с теб!
  • Ами имам предвид, че когато се го гушна се пренасям в друг свят, не съм го изразила добре.. Извинявайте.
  • бяга ми смисълът на последния ред. още повече в стих "за деца".

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...