Person (Милена Димитрова)
14 12
19 июл. 2009 г., 14:38

Моето приятелче 

  Поэзия » Для детей
949 0 4

Имам аз едно мече,
обагрено в различни цветове.
С големи, сладки кафяви очички,
които шарят из стаята като птички.
Зная, че винаги ще е до мен,
докато не настъпи последният ми ден!

Винаги усмихнато е то.
Има голямо сърце
и сладко розово носле.
Голямата му неугасваща усмивка
ме кара да се чувствам щастливка.

Колко много го обичам аз,
искам го при мен завчас!
Така искам да го прегърна
и никога на този свят да не се върна!

 

 

© Милена Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усещане на свобода и несвършващо щастие.
  • Мила Силви,Не се притеснявай.Това не е критика,не може и да бъде, защото самата ти си почти дете и като за теб никак не е лошо!Имаш чувство за ритъм и рима, а съответно и онази божествена искрица, която се нарича талант. От там се започва, а за да се научиш да се изразяваш по-добре,трябва и доста да почетеш-препоръчвам ти, като начало, класиците. Всички сме се учили от тях.Продължавай да пишеш и да се учиш. Нищо чудно след време да се гордеем с теб!
  • Ами имам предвид, че когато се го гушна се пренасям в друг свят, не съм го изразила добре.. Извинявайте.
  • бяга ми смисълът на последния ред. още повече в стих "за деца".
Предложения
: ??:??