14 jun 2005, 19:59

Моето сърце

  Poesía
1.5K 0 0
Сърцето ми е сковано от мрак
и пронизано от гняв!
Покажете ми как да бъда топъл и сърдечен като вас,
скъпа ми Милейди.
Сърцето ви е топло и нежно
като вашата душа.
Научете ме да обичам,
стоплете моето безжизнено кухо тяло,
изпълнено с ярост, погубваща всичко.
Превърнете мрака мой в ярка светлина,
отървете се от моята ярост
и я заместете с любов,
но оставете малка част от старото в мен
за назидание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...