Jun 14, 2005, 7:59 PM

Моето сърце

  Poetry
1.5K 0 0
Сърцето ми е сковано от мрак
и пронизано от гняв!
Покажете ми как да бъда топъл и сърдечен като вас,
скъпа ми Милейди.
Сърцето ви е топло и нежно
като вашата душа.
Научете ме да обичам,
стоплете моето безжизнено кухо тяло,
изпълнено с ярост, погубваща всичко.
Превърнете мрака мой в ярка светлина,
отървете се от моята ярост
и я заместете с любов,
но оставете малка част от старото в мен
за назидание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...