18 oct 2013, 9:59

Моето сърце

  Poesía
605 0 0

Чувството едно на срам и грях,

изпитва ме сега без страх.

Самотен - когато мисля си за този свят,

мисли мрачни безпокойни

впримчват ме като сладък опиат.

Сякаш битка водя срещу безсмъртни воини

и усещам как изгубен в мразовита нищета

аз губя огъня в студа.

 

Но почакай ти,

замисли се за срещата със смъртта.

Чудиш се защо за този свят боли?

Болка от знанието за любовта,

но нали знанието за нея не ти принадлежи?

О, сърце - тъй различни сме един от друг сега,

ти копнееш за обич от женските души,

а аз за утеха сред смъртна самота.

 

Ала в нощта - желанието обвито в нежен лик,

отразява ни в красивия елмаз.

Ти подчиняваш ме със своя чуден вик

и като щастлив слуга ти служа аз.

А кога ще ми се отплати? Знам, ще страдам, за да ме спаси!

И може би нечия усмивка над мен ще се смили.

Ти, сърце - обагри ме със своя цвят

и дирейки заедно любов аз станах най-богат.

                 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Г-н но нейм Г-н но нейм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...